Българска национална история - том 4

• издание: 2023
• издателство: "Абагар", Велико Търново
• език: български
• корици: твърди
• страници: 727
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9786191683369

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

„След сериозно забавяне, предизвикано от ред обективни и субективни сред тях можем да посочим и пандемията КОВИД-19), на вниманието на специалистите и ценителите на нашето минало е том IV на „Българска национална история” на издателство „Абагар”. Авторският колектив се е постарал да предложи на все по-взискателната читателска аудитория максимално обективна и пълнокръвна картина на историческите събития и процеси, на държавно-политическото, стопанското и културното развитие по българските земи от началото на XI до средата на XV в. Още тук ще поясним, че ако долната хронологическа граница традиционно е свързана с гибелта на Първото българско царство (1018 г.) и началото на византийското владичество, горната не завършва със „запечатаните” в съзнанието на поколенията 1393 г. (падането на столицата Търново под властта на османските завоеватели) или 1396-а (завладяването на Видин), а с фактическия край на средновековната държавност в етнокултурната територия на българския народ. Процесът има своето олицетворение в различните прояви на тази държавност – Видинското царство (1422 г.), Добруджа (краят на XIV в.) и дори деспотат Загора с център Несебър (1453 г.) с доминиращо българско население и местна аристокрация. С други думи, за разлика от досега предлаганите варианти за цялостен обзор на българската история от онази епоха, авторите на настоящия том са ръководени от идеята за осмислянето на миналото не само с оглед на държавните граници на „официалното” Българско царство със столица Търново, но и на далеч по-обширното етнокултурно пространство, обхващащо традиционните български историко-географски области Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и Поморавието. Макар и сравнително пестеливо, не са игнорирани и отвъддунавските земи в съвременните държави Румъния и Молдова, както и онези на днешна Албания и Косово. С оглед на спецификата на епохата в хода на цялостното изложение е отделено подобаващо място на т.нар. самостоятелни и полусамостоятелни :владетели през XII - XIV в., както и на българските държавици в Македония през втората половина на XIV в.”