България своенравният съюзник на Третия райх

• художник: Евгений Цанов
• издание: 1992
• издателство: ВК "Св. Георги Победоносец"
• език: български
• корици: твърди
• страници: 366
• ISBN: 9545090480

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Мнозина изследователи са докосвали тайните, които е съхранила историята на българското участие в Тристранния пакт. Интересът към него не стихва и до днес. Продължава научната дискусия за причините, предизвикали фаталната прогерманска ориентация на властващите. Не спират издирванията на доказателства за същността на коалицията, в която бе впримчена България. С нови детайли се обогатява картината на поведението на различните политически групировки и позицията им към воюващите сили. Търсят се данни за обстоятелствата, предизвикали закъснели спасителни комбинации с противниците на Третия райх. Разкритията по един или друг проблем от споменатите теми са действително внушителни. Тяхната достоверност до голяма степен се гарантира от документалните източници, на основата на които е възстановено съдържанието на процесите вътре и извън България. и все пак обнародваните трудове са дело на авторовата селекция и интерпретация на изворите, което внася доза субективност, а оттук и съмнението, че не всичко е доизказано. Действително пропуските са неизбежният дефект на проучванията за отношенията на България с онези държави, които непосредствено (и не безкористно) се интересуват от нейните външнополитически предпочитания. Ето защо в предлагания сборник преобладават немските документи или фрагменти от тях. Следвайки хронологията на събитията, те представят важни моменти от възраждането и залеза на българското приятелство с Третия райх. Подборът на кореспонденцията е направен така, че да преведе читателя през загадъчните лабиринти в дейността на двете дипломации, на службите за сигурност, на разузнавателните отдели, на Дружеството за Югоизточна Европа. Приятелството между Берлин и София обаче съвсем не е безконфликтно. Постоянното търсене на лоялност от потенциалния, но нерешителен бъдещ съюзник (от есента на 1940 г. до влизането в Оста на 1 март 1941 г.) се натъква на колебания, проявени от цар Борис (док. No 1, 3), от министъра на външните работи Иван Попов (док. No 4), то пълномощния министър в столицата на Райха Първан Драганов (ДОК. No 6). Безпокоят и демонстрираните симпатии към Русия, смущението сред част от правителствените и прозападни среди пред приближаващия се час на избор.