Българистични простори

• художник: Борис Желев
• издание: първо, 2007
• издателство: "Жанет 45", "Пик"
• език: български
• корици: меки
• страници: 304
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789547361546

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Сборникът с изследвания въвежда читателя в многовековното времепространство на българското слово — от "Златния век" на цар Симеон Велики с неговата златовезна реторика до отгласите на същия художествен език в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. Споделени са резултати от продължителни издирвания на нови ръкописни, текстологически източници, които позволяват да се решават значителни въпроси от българистиката, балканистиката и славистиката. За първи път се предлага защитена с доказателства теза за първообраза на Симеоновия "Златоструй", който е само от 45 слова. Редица статии разкриват преводаческото изкуство на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий, на неизвестните книжовници от XIV век, които запознават славяноезичния православен свят с двете редакции на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски. Разкрита е текстологическата загадка на Бдинския сборник от 1360 г., който е съставен по стар български превод на предметафрастови Чети-Минеи и на слова от св. Ефрем Сирин. Към историята на византийско-българското книжовно наследство са добавени неизвестни страници от Вилнюските ръкописни сбирки, огласява се името на жена-книжовничка — явление, което не е характерно за Средновековието. За първи път в българската наука се обхваща делото на новогръцкия първовъзрожденец св. Козма Етолийски, на неосихаста св. Паисий Величковски и неговите ученици. Освен йеросхимонах Спиридон Рилски, към българските следовници на Величковската филологическа школа се причислява и Памво Калоферски. Представено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г. с непълен препис на „История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски. Застъпени са и Културологически теми — проблемът за родното място на светеца в агиографията, природата на старобългарското литературно творчество, парадигмата на идеалния владетел, анализират се саморазрушителните свойства в българския характер (по наблюдения на Презвитер Козма и Христо Ботев). В книгата си „Текстология славянской Библии" (1999) руският славист Анатолий Алексеев публикува архивна фотография на руските филолози, участници в предварителния им конгрес през 1903 г. Напомнена е истина, която не бива да се забравя: „Снимок может служить напоминанием о том, что наука является полем коллективного приложения сил, несмотря на то, что каждому ее работнику приходится преодолевать свои трудности и решать свои задачи почти всегда в одиночестве, в окружении рукописей и книг. И сегодня, когда никого из зтих людей давно нет в живых, быть их собеседником и соучастником в их труде — счастье". И наистина науката е колективно поприще, поле за благородно съревнование, където общуването с натрупаната традиция от близкото и далечното минало съживява образи на скъпи имена. Малка част от тези българисти и слависти са упоменати, а за други се разказва за научното им подвижничество. Публикувани са уникални текстове от боландистката поредица Аcta Sanctorium, от Йоан Дяковски, Спиридон Рилски, Полихроний А. Сирку (Сирков), Христо Даскалов. - 22 август 2005 г. Велико Тьрново