Аполония Понтика

• издание: първо, 2004
• издателство: Св. Климент Охридски
• език: български
• корици: твърди
• страници: 201
• размери: 22х31 cm
• ISBN: 9540719550

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

През 611 г. пр. Хр. на брега на Черно море в южния край на Бургаския залив преселници гърци от Мала Азия създават полиса Аполония. Полис е трудна за превеждане дума. Учените в миналото са я превеждали като "колония", вероятно подведени от общия термин в историческата наука за процеса на разселването на гърците в тази епоха — Велика гръцка колонизация. Но Аполония Понтика не е колония на Милет в юридическия смисъл на понятието, а самоуправляваща се и напълно независима държавна формация от самото начало на съществуването си. Такива са били впрочем всички образувани по време на Великата гръцка колонизация полиси. Те могат да имат прекрасни отношения с метрополията /политически, икономически и духовни/, могат да нямат никакви отношения, могат и да воюват помежду си. В последните 70-80 години за превод на термина "полис" често се използува съчетанието "град-държава". И това съчетание не отговаря точно на съдържанието на понятието "полис" в разбиранията на древните гърци. "Полиса" може да се нарече наистина държава, но тя има територия и в тази територия е имало и други селища, включително и градове. Античните гръцки автори споменават поне две аполонийски "градчета" на аполонийската държавна територия - Анхиало и Тиниада. А археологически свидетелства показват поне още три градчета /при Атия, Урдовиза и Ахтопол/ и една дузина други селища - села, пристанища, тържища. Така че в историческия очерк по нататък ще използувам за Аполония Понтика античния гръцки термин "полис". Макар и с миниатюрни размери /всъщност дори и в съвременна Европа има и по-малки държави - Андора, Монако, Люксембург/ появата и животът на полиса Аполония Понтика има огромно въздействие върху живота на тракийския народ, населяващ в тази епоха днешните български земи. Древните гърци внасят в живота на примитивното тракийско общество нови икономически практики, модерни за епохата технологични постижения, различни от традиционните политически и религиозно-културни идеи. Без съмнение Аполония Понтика, заедно с останалите пет по-малки гръцки полиси по днешния български бряг на Черно море стимулират бързо и прогресивно развитието на стопанството при траките, отваряйки му чрез пристанищата и корабите на полисите огромния пазар на Егейския басейн и Средиземноморието. Интензивните търговски връзки на траките и от Северна и от Южна България на свой ред разширяват обмена на политическа, културна и технологична информация и райони извън гръцкия свят. И тъй като източниците недвусмислено сочат, че преобладаващата част от този обмен между 611-72 г. пр. Хр. е изършван през Аполония Понтика /най-големият и с най-големи икономически и политически ресурси гръцки полис по целия Западен бряг на Черно море/ ясно е, че изследванията върху историята му са оправдани от историографска гледна точка. По простата причина, че те могат да изяснят генезиса на развитието в много направления на древнотракийското общество. Върху историята на Аполония са писали много автори. Едни са публикували източници - сведения на антични автори, археологически свидетелства, епиграфски паметници. Други са правили опити за цялостна реконструкция на историята й в доримския период /б 11-72 г. пр. Хр./. Поне последните са били сериозно затруднени от оскъдицата на най-сигурните за всеки историк източници — сведения на антични автори и епиграфски паметници. Археологията също не е дала много поне досега - територията на централното селище на Аполония Понтика е гъсто застроено от сградите на съвременния Созопол. Подобно е положението и в другите селища на Аполония в Поморие, Бургас, Атия, Урдовиза и Ахтопол. Всъщност досега са разкопавани само некрополите на аполонийци в Созопол най-вече и частично в Бургас и Атия. И все пак натрупаният емпиричен материал позволява да се направи поредният опит за реконструкция на историята на Аполония Понтика. Още повече, че подобен опит не е правен вече 70-80 години. Авторът несъмнено е облагодетелствуван от обстоятелството, че ще ползува всички новооткрити източници през последните десетилетия, неизвестни на предшествениците му. Но той има и още едно преимущество — роден е и е отрасъл в Созопол и познава отлично най-общо казано терена, физико-географските дадености и особено стопанската практика и битовите особености на живота на созополчани, която доскоро в технологично отношение не се различаваше кой знае колко от практиката в стопанската дейност и живота на аполонийци. И затова за него много дискусийонни въпроси в научните дирения върху аполонийската история имат лесно и точно разрешение. Божидар Димитров