Взимам си думите назад

• преводач: Иван Тотоманов
• издание: първо, 2004
• издателство: Факел Експрес
• език: български
• корици: меки
• страници: 535
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9549772292

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Есеистика. Публицистика. Критика

Всички лидери на днешна Русия знаят, че книгата на Жуков е идеологическа диверсия. Защо тогава продължават да възхваляват Жуков и неговите "мемоари"? Ами просто защото престъплението на века се проваля, защото се проваля и "освобождаването" на Европа, Азия и Африка - но пък следите за подготовката му се виждат от всички. За да предотвратят разобличаването си, комунистите разпространяват (при това успешно) измислиците си за "неготовността". Комунистите заявиха пред целия свят, че руският народ не е способен на нищо, че ако няма двайсеткратно числено и абсолютно качествено превъзходство, руският войник не струва нищо. От всички военновременни маршали Жуков най-усърдно, най-ревностно служи на антинародния режим. И точно затова режимът поддържа култа към Жуков. Точно затова му е издигнат паметник неръкотворен - и постаментът на този паметник са измислиците за недостигащите танкове, за "остарелите" самолети и "некомплектованите" дивизии. Паметникът на Жуков е свидетелство за това, че сме се примирили с клеветата, че сме я приели, че сме съгласни с оценката на Жуков за способностите ни. Всеки, чел мемоарите на Жуков, би трябвало да знае, че по-ужасна клевета срещу Русия просто не може да се измисли. Лично аз го повтарям във всичките си книги. Аз обаче също съм жертва на комунистическата пропаганда. Защото разбирах, че книгата е пълна с лъжи, но смятах Жуков за велик пълководец... Но грешах. Жуков не е нито велик, нито е пълководец. И си взимам думите - за величието му и затова как не бил претърпял нито едно поражение - назад. И моля всичките си читатели да простят тази моя грешка