Успоредни животописи

• преводач: Драгомира Вълчева, Мирена Славова, Невена Панова
• издание: първо, 2013
• издателство: Ерго
• език: български
• корици: меки
• страници: 604
• размери: 14х22 cm
• ISBN: 9789548689359

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Преводна литература, Писма, Биографии. Мемоари

Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в родината, гробът му бил поразен от мълния - нещо, което не се е случвало на никой друг прочут грък, освен в по-късно време на Еврипид, който починал и бил погребан край Аретуза в Македония. Така за почитателите на Еврипид това е силно доказателство в негова полза, след като единствено на него след смъртта му се било случило същото, което по-рано било споходило най-големия любимец на боговете и най-благочестивия човек. "Успоредни животописи" на Плутарх съдържа шест нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република. Освен образец за художествено качество, животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели (Ликург и Нума, Солон и Публикола), на прославени държавници (Кимон и Лукул, Темистокъл и Камил, Фокион и Катон Млади) и военачалници (Никий и Крас). И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика. Защото големи наративи - от историческите драми на Шекспир до „Животът на безславните мъже“ на Фуко, - следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация. Ликург-Нума Солон-Публикола Кимон-Лукул Темистокъл-Камил Никий-Крас Фокион-Катон Млади