Страдание и възторг

• преводач: Тодор Вълчев, Сидер Флорин
• издание: трето, 2021
• издателство: Изток - Запад
• език: български
• корици: твърди
• страници: 716
• размери: 18х25 cm
• ISBN: 619010794Х
• ISBN: 9786190107941

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Преводна литература, Романи. Повести. Новели, Биографии. Мемоари

За да създаде убедителен портрет на големия ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, Ървинг Стоун прекарва доста години в Италия. Там той посещава местата, на които Микеланджело е живял и творил, запознава се подробно с кореспонденцията му, работи в мраморни кариери и дори става чирак на скулптор. В резултат на тези задълбочени проучвания се ражда най-успешното му произведение, „Страдание и възторг“ – завладяващ роман, който връща към живот един от най-великите творци на всички времена, като позволява на читателите не само да се докоснат до гения на Микеланджело, но и да надникнат в душата му. Флоренция, 1488 г. Тринайсетгодишният Микеланджело Буонароти пристъпва за пръв път в ателието на своя бъдещ учител Доменико Гирландайо. Упорит, амбициозен и своенравен, той започва да учи изкуството на живописта, но голямото му желание е да вае мрамор. В този объркан свят човек можеше да разчита само на мрамора. Мраморът имаше собствена воля, разум и устойчивост. С мрамор в ръцете светът изглеждаше хубав. С безкрайна упоритост и неизчерпаема енергия, Микеланджело създава някои от най-забележителните произведения на Ренесанса. Вечно търсещ вдъхновение и нови предизвикателства, той съществува на ръба между творчеството и самоунищожението. Личният му живот често е считан за скандален и неприличен, а работата му – за шокираща и неприемлива. За него обаче изкуството е най-висшият израз на свободата. Със своя талант и пламенен темперамент Микеланджело печели уважението на някои от най-влиятелните личности на своето време, сред които Лоренцо Великолепни и папа Юлий II, а стремежът му към красота и съвършенство завладява сърцата на няколко необикновени жени. Негова голяма любов обаче остава мраморът. Човекът си отива. Само произведенията на изкуството са безсмъртни.