Стени. Пътуване покрай загражденията

• преводач: Цветелина Лакова
• издание: първо, 2014
• издателство: Вакон
• език: български
• корици: меки
• страници: 367
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 9789549535709

категории: Художествена литература, Преводна литература, Разкази. Есета. Пътеписи

Човечеството винаги е обичало да издига стени. През I век след Христа римският император Адриан изгражда 120-километрова варовикова стена през Римска Британия. И до ден днешен учените не са наясно каква точно била целта му. Едни смятат, че построил заграждението, за да държи отвъд тях дивите племена, а други се чудят дали това не е патетичен израз на имперска власт. Измазана и варосана, дългата стена блестяла на северното слънце. Великата китайска стена, линията "Мажино", Берлинската стена - поривът да се издигат стени изобщо не е спрял. Към момента САЩ строят заграждения по границата с Мексико. Индия постави огради по границите си с Пакистан и Бангладеш, а наред със загражденията на Западния бряг израелците издигат и стена по границата с Египет. Макар и фалирала, Гърция харчи големи суми за заграждения по границата си с Турция. Народите от Близкия изток протестират яростно против израелските стени, но едновременно с това укрепват собствените си граници - Кувейт се загради откъм Ирак, Саудитска Арабия - откъм Йемен, а Иран - откъм Пакистан. Говорим за глобализация, за международен пазар, за глобалното село. Можем да общуваме с когото си поискаме - по всяко време, от почти всяка точка на света. В наши дни стените би трябвало да се рушат, но противно на очакваното те продължават да се издигат и да разделят света на малки, лесно охраняеми килии, които ни откъсват един от друг. Може би новите стени не са проклятие за нашия свят без граници, а негов естествен отговор. Без граници се чувстваме неуютно. Имаме нужда да поставим нещо, каквото и да е, в своя власт. Ето защо на икономическата и електронната ентропия отговаряме с прости геометрични форми, съградени от тухли, бодлива тел и стомана. "Стени: Пътуване покрай загражденията" е смело съчетание от пътепис и репортаж, който ни дава отговор на въпроса какво е чувството да живееш срещу стена. Той ни отвежда до най-горещите точки на света и ни среща с хора, чийто живот преминава сред бодлива тел, бетон и стомана. Ди Чинтио пие чай с бежанци в пустините на Мароко, среща се с нелегални имигранти, които се опитват да заобиколят високотехнологичните огради около испанските анклави Сеута и Мелиля, извървява пътя на мигрантите в Аризона, посещава заградени села в Индия и застава рамо да рамо с хората, които протестират срещу обезопасителната преграда, издигната от Израел. Ди Чинтио изминава пътя от индианските резервати на границата между САЩ и Мексико до „Великата монреалска стена“ и от разделената столица на Кипър до Стените на мира в Белфаст в опит да научи повече за хората, издигнали загражденията, и за онези, останали отвъд стените. Тази книга не е просто политически очерк. Авторът се среща с нарушителите, които заобикалят стените, с художниците, които ги превръщат в произведения на изкуството, и със забравените и изоставени хора, които живеят зад загражденията, в сянката на стените.