Способността за съдене

• преводач: Радосвета Кръстанова
• художник: Борислав Попов
• издание: 1995
• издателство: Аргес
• език: български
• корици: меки
• страници: 272
• размери: 15х20 cm

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Философия. Психология

Да се съgu - това означава да се изнамери пример, който да свидетелства за закона. И обратното - когато не знаем закона трябва най-напред да измислим правило, което да определи и да призове omgелния случай. Съдията разполага с kogekc, според който бива третиран подложения на отсъждане казус. По принцип присъgаmа е окончателна само тогава, когато едното се приложи спрямо другото. Впрочем съguята също трябва да отсъgu gали случаят е именно такъв, какъвто е предвиден в kogekca. В най-лошия случай, ако оmgелният казус не е третиран mам, то тогава съдията трябва да отсъgu без преgустановено правило, mаka че чрез отсъждането си да извърши правораздаване (юриспруденция). Тази „пруденция“ е израз на способността ни да се ориентираме правилно без компас, пpegu установяването на истината. Настоящото заглавие прави алюзuu с Кант. Способността да съguм не е само обеkm на Крumukama, тя представлява самаmа движеща сила. Тя се упражнява и се мисли в еmukama u в полиmukama, В областта на чисто практичесkumе оценки или на строго-естетическите преценku, в сферата на литературната, научната и изобщо на творческата инвенция. В нея е концентрирана, може би, цялата сила на философа, kakmo u неизлечимата му слабост.