Спомени за войната

• преводач: Денис Коробко
• художник: Милена Вълнарова
• издание: първо, 2025
• издателство: "Жанет 45"
• език: български
• корици: меки
• страници: 307
• размери: 14х20 cm
• ISBN: 9786191869565

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, История. Историография

"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, историк "Забележителна книга! Научен сътрудник от Ермитажа, доктор на науките, който е преживял войната на фронта. Той пише за това как е убивал, как е бил убиван. Описва цялата мръсотия на войната - неумолим е и към себе си, и към цялата съветска армия. Никулин е вярващ човек - и за него това навярно е начин да се покае. Изключителна книга, откровена и страшна. Това, за което се разказва в нея, е необходима част от нашата история - за него рядко се пише, малко се знае, но то съществува." Даниил Гранин, писател "Спомени от войната е главното книжно събитие на последното десетилетие - единствената книга, която беше трудно, почти невъзможно да купиш. На панаира за нехудожествена литература в Москва, на щанда на издателството, хората съкрушено клатеха глава: "Никулин? Свърши още вчера." В Ермитажа интелигентните продавачи чупеха пръсти: "Отдавна го няма. Чакаме ново издание, обещаха, че ще има." На следващия панаир всичко се повтори: второто издание беше изкупено още на втория ден. И всичко това - без никаква реклама, промоакции, премиери. Хората научаваха за книгата по стария начин: [от уста на уста], от свои приятели и познати." Олга Лебедушкина, списание Дружба народов