Революция на Изток

• преводач: Здравка Найденова, Наталия Чурова - Колнска
• издание: 1997
• издателство: Карина М
• език: български
• корици: меки
• страници: 575
• размери: 16х23 cm
• ISBN: 9548260263

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Общество. Политика. Социология

"Старал съм се винаги да разглеждам нещата не само в концептуалната им взаимосвързаност, макар и необходима (освен ако не я приемаме за висша организация, решаваща и поглъщаща всичко, а значи и отменяща всичко), а по-скоро, използвайки икономическия речник и предоставената от него непосредствена представа за производител и потребител, да проникна в зоните, където идеите се смесват безпощадно със земните и човешки пътища на борба за ежедневното оцеляване. Така се разкриват величието и падението, сърцевината и обвивката на цялостното поведение на човека, славата на жеста, който не се осчетоводява, и топлата благодарност да чувстваш дори само че дишаш и устояваш. И още: ненаситността и най-вече страха, който те кара да постъпваш подло и безжалостно в напразното желание да му попречиш да обсебва нещата и съществата, ужаса от загубата и отсъствието, от който избива пот и който е жлъчта, разлагаща телата и изпразваща душите. Защото от тях е направен днес, както е било преди и ще бъде и занапред, животът на хората, дори и в най-благоприятните условия, които и след осигуряване на оцеляването са подвластни на игрите на властта, опираща се на секса, парите и политическото господство, и достигаща най-висока степен при мрачните режими на диктатура и абсолютна власт, където безмерието подлудява едните, които си присвояват неприкосновеността на боговете, и принизява другите, които не намират убежище и в най-съкровената част на собственото аз, и в най-закътаната клетка на душата си. Долните подбуди на едните и отчаяната изобретателност на другите винаги са били страните, които най-много ме привличат, но не защото се прехласвам по крайни положения (диктатурата, дори и най-дългата, винаги е едно крайно положение, или поне човек трябва да мисли по този начин, инак би било преждевременна лудост), нито по онези моменти, когато на човек не му остава друго, освен да прибегне до разрушението, което донякъде означава, че дори и абсолютната власт стига до пределите си при последния избор на човека. Между тези крайни положения човек се среща в такива проявления на съществото и съществуването, каквито и най-съвършеният трактат не може да обхване и обясни."