Реалност и човек. Метафизиката на човешкото битие

• преводач: Светла Тасева
• художник: Контантин Жеков
• издание: Първо издание, 1992
• издателство: Гал-ико
• език: български
• корици: меки
• страници: 336
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 954801016Х

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Философия. Психология

„Истински да се опише Москва „в навечерието“, значи да се напише историята на руската култура“ – такава е формулата на руския „сребърен век“, предложена от философа Фьодор Степун [15, 125]. Синтетизмът на неговото определение го откроява сред изобилната мемоарна литература за периода. Защото по напрежението на духа, по устрема на търсенията, по размаха на културното творчество първите години на века в Русия наистина представят цялата палитра от идейни течения, изграждали нейния манталитет и получили неочаквано развитие и развръзка. В пъстрия светогледен комплекс, наречен „руски религиозен ренесанс", символният поглед към света и апокалиптините очаквания са редом с изграждащи се социално-политически утопии; съперничат си , боготърсачи“ и „богостроители“, фиксиращи нова фаза в стария и така драматичен за руското мислене спор между славянофили и западниці; кратКовременен е успехът на „легални марксисти" и християнски. „боорци с капитализма“. Но особено важен белег на епохата, в която Русия преживява своя духовен и културен подем, са идеите от Религиозно-философското общество в Петербург, в атмосфера още по-напрегната и нервна, пак по думите на Степун, създаваща дори чужда на действителността и трезвостта аура [15, 150]. Покрай изключителното разнообразие на творческите търсения руският „Сребърен век“ е преди всичко поврат в духовно отношение - изместване на преобладаващата доскоро нагласа на атеистичния хуманизъм, на Иван-Карамазовския нравствено ориентиран бунт срещу Бога. Нравствено ориентиран, защото, както казва Бердяев, „руският атеизъм се роди от състраданието, от невъзможността да се понесе злото в света, злото в историята и цивилизацията. Това бе своеобразен маркионизъм, преживян в съзнанието на XIX век. Богът, Творецът на този свят, се отрича в името на справедливостта и любовта“ [2, 90].