Последно танго в Париж

• преводач: Тодор Стоянов
• издание: 2012
• издателство: Intense
• език: български
• корици: меки
• страници: 175
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 9789547831698

категории: Художествена литература, Преводна литература, Романи. Повести. Новели

Пол е 45-годишен американец, авантюрист, който живее в Париж. Гневен и потиснат заради самоубийството на съпругата си, той търси апартамент под наем, където нищо да не му напомня за нея. Жана е на двайсет, красива и сексапилна, от буржоазно семейство, тя е сгодена за млад режисьор и търси жилище, където да заживеят заедно. Съдбата среща застаряващия Пол и младата, жизнена Жана в занемарен парижки апартамент. Тук те се заплитат в шокираща връзка, в преживяване без споделяне, екстракт на чиста сексуална наслада. Уловени в капана на задъхания ритъм на един първичен танц, от който сякаш нямат волята да се измъкнат, двамата издигат опустошаващата си страст над всички мислими и немислими граници на еротиката. Този сюжет едва ли би направил впечатление, ако не беше претворен във филма на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж”, с Марлон Брандо и Мария Шнайдер в главните роли. Номиниран за две награди на Американската филмова академия, взривил общественото мнение, спечелил си скандална слава и отдавна признат за класика, филмът си остава сред най-дискутираните и спорни постижения на световното кино. „Последно танго в Париж” е повратен момент във филмовата история. Бертолучи и Брандо промениха формата на художествения изказ. Полин Кейл Това безспорно е един от най-скандалните и с най-мощно влияние филми на ХХ век. Лина Дас „Последно танго в Париж” се стреми да посочи кое е живо и кое – мъртво. А жив е именно сексът. Всичко останало е мъртво. Алберто Моравия Главното действащо лице във филма е самотата. Бернардо Бертолучи