Полезни за душата разкази от Павел - епископ на богопазената Монемвасия

• преводач: Евгени Зашев
• художник: Анита Борисова
• издание: първо, 2020
• издателство: БАН Кирило-Методиевски научен център
• език: български
• корици: меки
• страници: 111
• размери: 16х24 cm
• ISBN: 9789549787306

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Религиозни и духовни

Д-р Евгени Зашев е роден през 1965 г. в гр. София. Завършва НГДЕК (1984), българска филология и културология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1991). Преподава в НГДЕК. От 1995 г. е докторант в Кирило-Методиевския научен център на БАН, а от 1999 г. е научен сътрудник в КМНЦ. Като стипендиант на фондация „Александър Онасис“ (2004) специализира в Атина византийска литература и гръцка палеография. От 2005 до 2011 г. е лектор по български език, литература и култура във Философския факултет на университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава (Словакия). Автор и съавтор на монографии, студии, преводи, учебници и помагала в областта на културната история, византологията, палеославистиката и българския език. ПОЛЕЗНИ ЗА ДУШАТА РАЗКАЗИ ОТ ПАВЕЛ – ЕПИСКОП НА БОГОПАЗЕНАТА МОНЕМВАСИЯ Книга пета от Библиотека „Легенда“ на Кирило-Методиевския научен център представя за първи път на българския читател малкото по обем литературно наследство на епископ Павел, духовен предстоятел на живописния средновековен византийски град Монемвасия. В петнадесетте разказа и в кратката повест „За сводника Сергий от Александрия“ оживява изпълненият с чудеса ромейски свят от времето на Х в. В речта на разказвача прозвучават имената на императрица Зоя Карбонопсина, на василевсите Лъв Философ, Константин Багренородни и Роман Лакапин. Героите преминават по улиците на константинополския квартал Диипион и край арките на църквите „Св. София“ и „Св. Йоан Богослов“, навестяват малоазийския Олимп, пътуват между Пелопонес и Солун, плават по водите на Средиземно море и скитат из Египет и Юдейската пустиня. Читателите, които познават вече чертите на патеричните разкази от първата книга от поредицата „Легенда“, ще бъдат приятно изненадани да открият как близо 500 години по-късно жанрът не само е още жив, но и постепенно се превръща в онази белетристика, която сме свикнали да свързваме с името на Джовани Бокачо.