Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат - хан на българите

• преводач: Михаил Матлиев
• художник: Лиляна Радева
• издание: Първо издание, 1988
• издателство: Издателство на БАН
• език: български
• корици: меки
• страници: 34
• размери: 21х28 cm

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, История. Историография

ЗА АВТОРА и НЕГОВАТА КНИГА Името на проф. д-р Йоахим Вернер е добре известно на българските археолози и историци, но е почти непознато на широкия читателски кръг. Това е така, защото той отрано се специализира тясно в областта на ранносредновековната история и материалната култура на Европа и Близкия изток. Неговите трудове се отличават със специфично научен характер и досега не са превеждани на български език. И. Вернер е роден в Берлин на 23. XII. 1909 г. Научните му интереси се проявяват и определят много рано — още от университета. Това не остава незабелязано и след завършване на висшето си образование в 1935 г. на него е предоставена добра възможност за специализация като археолог и историк. В качеството си на стипендиант на Германския археологически институт той посещава Сирия, Гърция, Турция, Румъния, Югославия и България, където се запознава с паметниците на културата от I хилядолетие на н. е. През 1936—1937 г. работи под ръководството на д-р Ив. Велков и д-р Г. Берзу на разкопките на Големаново кале при с. Садовец, Плевенски окръг, където осъществява първите контакти с българските археолози. - Вложените усилия не отиват напразно. В съвсем кратък срок И. Вернер изпъква като ерудиран познавач на културата на номадските народи в епохата на тяхното придвижване и заселване в Европа. Това спомага да бъде назначен за асистент в университета във Франкфурт на Майн през 1937—1939 г., а през 1942 г. е поканен в Райхския университет в Щрасбург, където поема катедра по пра- и протоистория. През 1946 г. работи в Мюнхенския университет, а от 1975 г. става директор на Института по пра- и протоистория, от следващата година (1976) е секретар-вицепрезидент на Отделението за философия и история при Баварската академия на науките. За своите научни приноси през 1942 г. е избран за член на Германския археологически институт, а в 1953 г. става член на Баварската академия на науките. Творчеството на И. Вернер е твърде обемисто. Досега той е написал и обнародвал повече от 270 статии, студии и монографии. Първоначалните му интереси са насочени към материалната култура и погребалните обичай на алеманите. Последователно се появяват неговите трудове за погребенията на алеманските вождове от Ителнайм (1943), Витислинген (1950), задълбочените изследвания на алемански некрополи от Бюлах (1950) и Минделхайм (1953). Едновременно с това го занимават проблемите за лангобардите. След детайлни разработки на лангобардски фибули от Италия (1950) последва обобщителната работа за лангобардите в Панония (1962) и проучванията върху произхода на баварите (1968). Не остават настрана от упорития изследовател и въпросите на славянските култури.