Организиран художествен живот в България 1894-1994

• преводач: Радина Атанасова
• художник: Боян Филчев
• издание: Първо, 1994
• издателство: Български художник
• език: български
• корици: меки
• страници: 226
• размери: 21х28 cm
• ISBN: 9544060510

категории: Нехудожествена литература, Изкуства

В годините след рухването на социалистическата система нерядко се поставя въпросът за необходимостта от по-нататъшно съществуване на Съюза на българските художници. Оспорващите необходимостта от него имат своите аргументи: тоталитарните структури на управление, наследени от еднопартийната система, зависимостта от държавата и невъзможността тя да осигурява в новите условия социалния статус и привилегиите на художниците. И не на последно място несъвместимостта на свободния творец самотник с каквато и да е организация. Питам се обаче защо ли е било необходимо сдружение на художниците преди 100 години? И защо през петдесетте години до 9.IX.1944 г. толкова са държали да имат организация, та през 1932 г. дружествата са се обединили в единен Съюз на дружествата на художниците в България. Ако се върнем назад към 1893 г., ще открием, че първото дружество за поддържане на изкуството в България, създадено по инициатива на д-р Иван Шишманов, Константин Величков и свързано с имената на Мърквичка, Вешин, арх. Миланов и др., си поставя за цел да организира общи и индивидуални изложби, да развива художествения вкус у българина, да разшири неговата култура и създаде по-добри условия за художествен живот в България, да запознава художниците с творчеството на старите мйстори и на западноевропейското и световното изкуство. От 1895 г. дружеството даже започва да издава списание „Изкуство“ - първото българско списание за изобразителни изкуства. Пак през 1895 г. Константин Величков - тогава министър на просветата, възлага на дружеството да изготви законопроект за Държавно рисувално училище. На днешен език всичко това би звучало така: програми за творчески изяви в страната и чужбина, информация и контакти, защита на човешкото и професионално достойнство и социалния статус на художника. Активното участие на най-значителните български художници в организирания художествен живот обяснява като че ли най-добре 100 - годишното му съществуване.