Нравствени съчинения

• преводач: Петя Янева, Виолета Герджикова
• художник: Иво Шабарков
• издание: първо, 2017
• издателство: Ерго
• език: български
• корици: меки
• страници: 253
• размери: 14х22 cm
• ISBN: 9786197392074

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Философия. Психология

Плутарх (ок. 46–127) е роден в беотийския град Херонея. Получил високо образование по философия, реторика и математика в Атина, той смятал, че знанията трябва да служат на хората. Затова заемал важни обществени длъжности в родината си – на магистрат, дипломат, архонт епоним. Успешните посланически мисии, както и изявите му на преподавател по философия и етика му спечелили много приятели в Атина и Рим. Поддържал близки отношения с императорите Траян и Адриян. Според лексикографа Суда Траян го удостоил със статус на почетен консул. Получил и римско, и атинско гражданство, но предпочитал да живее в Херонея. В края на дните си бил жрец на Аполон в светилището в Делфи. Пътувал много и по време на тези странствания се докоснал до съдбата на различни народи в Гърция, Мала Азия, Северна Африка и Италия. Силно впечатлен от вековната мъдрост, събрана в народната памет и големите книги на античния свят, той ни е оставил два изключителни сборника, обединяващи многобройни по-малки творби с акцент върху добродетелта – „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. Част от „Нравствени съчинения“ са и представените тук „Забележителни дела и думи“. Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, „изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки“. Така въпреки че Плутарх залага в тях претенцията за историчност, тези афоризми, анекдоти и дори кратки есета носят заряда на етнокултурна характеристика. Те ни позволяват да надникнем в най-скритите кътчета на гръцкия, римския и варварския характер с техните добродетели и пороци, със забележителни примери за приятелство и любов, воинска доблест, уважение към равностойния противник, чувство за чест и достойнство и какво ли още не. Затова не е учудващо, че към тях се обръщат много поколения европейци, които ги четат и имитират.