Наследството на мрака - книга 1 - 4 + книга 1 от продължението "Пътеките на мрака"

• преводач: Вера Паунова
• художник: Бисер Тодоров
• издание: 2003
• издателство: ИК "ИнфоДАР"
• език: български
• корици: меки
• страници: 2293
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9547610759
• ISBN: 9789547610750

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Преводна литература, Романи. Повести. Новели, Фантастика. Фентъзи

Книга 1: Животът на Дризд До'Урден - преследвания мрачен елф, е по-добър от всякога. Неговият най-скъп приятел, Бруенор, е възвърнал трона си, а обичните му спътници - Уолфгар и Кати-бри, подготвят сватбата си напролет. Дори полуръстът Риджис е изоставил охолния си живот, за да се върне при своите приятели. Всички са се събрали в изпълнените с несметни богатства зали на Митрил Хол, където се чувстват в безопасност, а чуковете на джуджетата напяват своята древна и безкрайна песен. Но за да постигне това, Дризт е оставил зад гърба си могъщи врагове и миналото не е забравено. Лот, страховитата Кралица на Паяците, почитана от мрачните елфи, няма да се спре пред нищо, за да отмъсти на До'Урден за някогашното му непокорство и прегрешения. Тя успява да се промъкне между приятелите и да посее семената на недоверието и ревността сред тях. И приключенията започват отново... Книга 2: Не мога да намеря отговори в Митрил Хол... Привидното спокойствие на Дризт До'Урден не ми показва нищо от бъдещите замисли на елфа. И все пак, в името на моите приятели трябва да узная мрачните му намерения. И така, аз се страхувам, че ми остава само едно място, където да проверя..." Подземният мрак. Мястото на зловеща тъмнина, където не съществуват сенки и което Дризт До'Урден не желае никога да види отново. Но благородният мрачен елф все пак се връща там, за да открие своите приятели в града на гномовете Блингденстоун и да стигне до Мензоберанзан - града на мрачните елфи. И едва тогава той разбира истинските размери на злото, което набира сили и протяга ненаситните си пипала към приятелите му в Митрил Хол. Книга 3: Навсякъде около себе си виждах възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис - полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната. Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах - в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно. Беше надежда. Книга 4: През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар и не физически осезаемо. Истинският дом е тук - в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си." Пътешествията на мрачния елф Дризт До'Урден го отвеждат отново към невероятно опасни и вълнуващи приключения. Пътят му сякаш няма край. Но най-дългото пътуване, към истинския му дом, като че ли е на път да завърши - въпреки силите на злото, въпреки демоните и омразата и заради истинските приятели. Книга 1 от продължението "Пътеките на мрака" Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон. Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо - търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!