Надгробна мозайка

• преводач: Диляна Денчева
• издание: първо, 2013
• издателство: Парадокс
• език: български
• корици: меки
• страници: 356
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9789545531309

категории: Художествена литература, Преводна литература, Романи. Повести. Новели

Някъде към 2070 г. героят си припомня живота на баба си и дядо си, оженили се през 2005 г., и на родилото им се година по-късно отвратително детенце, оказало се впоследствие негова майка. Завръщане в бъдещето е литературният ключ към този изключителен роман, който се родее повече с Джордж Оруел, отколкото с Айзък Азимов. Гледната точка е доста неочаквана – на днешния ден се гледа като на отдавна отминала история, но…. като всяка история и тя има своя неизбежна проекция в бъдещето и носи собствената си историческа отговорност за него. Песимистичният футуризъм на Варга е плод на направо нечовешка фантазия и е пресъздаден с неистово чувство за хумор. Например – вие какво бихте си помислили, ако някой ви разкаже, че е сънувал как от Паметника на Червената армия оживяват и барабар с картечниците и шмайзерите си са го посетили една по една в дома му, за да го бият по главата с приклади и да го изтезават по всякакъв начин? Със сигурност последното, което би ви хрумнало е, че го боли зъб. Затова в никакъв случай не пропускайте да се насладите на най-прекрасното литературно вадене на зъб, което… не можете да си представите. И то преди да е станало твърде късно, защото, така или иначе… началото на века обещавало нови възможности пред любовта, културата, всеобщото благо и красотата и другите тям подобни; за съжаление работата се осрала доста бързо и след известно време вече се знаело, че ако другите тям подобни неща някак ще се оправят, то любовта, културата, всеобщото благо и красотата – няма. Докато четем автори като Варга и се подкрепяме помежду си, все още има шанс да оставим на внуците си нещо истинско.‌