Мракът на Бейкън

• преводач: Младен Генев
• художник: Николай Пекарев
• издание: първо, 2011
• издателство: "Обсидиан"
• език: български
• корици: меки
• страници: 285
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9789547692619

категории: Художествена литература, Преводна литература, Романи. Повести. Новели, Крими. Мистерия. Трилър. Ужаси

Изкуството и престъплението често вървят ръка за ръка. А когато става дума за изчезнал портрет на Франсис Бейкън – най-скандалния, най-мрачния, най-стряскащия и най-въздействащия художник от втората половина на XX век, - нарисуван от Лушън Фройд, внук на гениалния психотерапевт, е ясно, че артистичният свят на Европа се тресе от напрежение. Но какво е общото между богатите колекционери и Артур Валентин, собственик на антикварна книжарница във Виена и изоставен съпруг, който не може да се примири със загубата на своята Изабел? Случайно посещение на изложба на Бейкън в австрийската столица носи на страдащия Артур неочаквана утеха. Платната на ексцентричния ирландец имат буквално магически ефект, те едновременно разтърсват и лекуват, без да разкриват докрай тайната си. Артур трябва да научи повече за този невероятен художник, затова заминава за Лондон и там, в галерия „Тейт”, вижда бившата си съпруга с богат колекционер на предмети на изкуството. От разговора им долавя само отделни думи, но имената „Бейкън” и „Фройд” го карат да ги заподозре в планирането на уникална кражба. Ревността подтиква Артур да започне собствено разследване, като разчита на помощта на сътрудничката си Мая. А болката му помага да проникне дълбоко в света на Бейкън и да го опише по най-невероятен начин. Изключително свеж и интелигентен европейски роман, който се чете като трилър, разчувства като романтична драма и образова като художествена студия. Романът на Вилфрид Щайнер излиза извън всякакви жанрови граници. Криминален роман? Пропита с ирония любовна комедия? Задълбочено изследване върху Франсис Бейкън? Или просто един чудесен съвременен европейски роман, в който всеки може да открие частица знание и мъдрост за себе си. И в който дори мракът накрая просветлява. Защото, както казва Мая, „нищо не свети по-ярко от мрака на Бейкън”.