Мемоарите на една лека жена

• преводач: Слави Ганев
• художник: Пол Аврил
• издание: 2017
• издателство: Deja Book
• език: български
• корици: твърди
• страници: 281
• размери: 15х22 cm
• ISBN: 9789542822707

категории: Художествена литература, Преводна литература, Романи. Повести. Новели, Чиклит. Любовни

Най-забраняваната книга в историята за първи път излиза в пълния си шокиращ и покоряващ вид на български език – преведена по първото, пълно, непреиначено издание. Разрешена в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания през 1970 г., тя остава недостъпна до наши дни в Австралия, Южна Африка, части от Близкия и Далечния изток. Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка. Нестандартен роман за съзряването, за значимото, за секса, любовта и същността на обществото, Мемоарите на една лека женабезспирно променя свят след свят, епоха след епоха, читател след читател. Изключително постижение. Лъч светлина в мрачен свят на разврат. Ерика Джонг За жената флиртът е занаят. Тя трябва да го упражнява. Шарлот Бронте Реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог, който да я спре. Габриел Гарсия Маркес Да видиш и почувстваш за пръв път любимия си човек гол,е най-чистото и устойчиво богоявление в живота. Ако във вселената съществува правдива религия, тя трябва да включва истината за това съприкосновение или завинаги да остане куха. Да се любиш с човека, който заслужава тази любов, е една от малкото абсолютни награди да съществуваш, да уравновесяваш всички болки, загуби, неловкост, самота, глупост, компромиси и непохватност в човешкия живот. Да се любиш с такъв човек,е изкупление за много грешки. Дан Симънс Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува. Маркиз дьо Сад