Лице срещу лице

• преводач: Васа Ганчева
• художник: Владимир Боев
• издание: Първо издание, 1984
• издателство: Народна култура
• език: български
• корици: меки
• страници: 432

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Изкуства

За да не бъде принуден читателят да се лута из лабиринта на текста, възнамерявам против навика си да направя коментар към шестте сцени. Онзи, който намери подобно опекунство за унизително, нека просто прескочи следващите редове. СЦЕНА ПЪРВА. Юхан и Мариане са рожби на твърдо установени норми и на идеологията, проповядваща материална сигурност. Никога не са чувствували своя буржоазен начин като подтискащ или неистински, фалшив. Устроили са се според определен житейски модел и са готови да се придържат към него и в бъдеще. Политическата им активност от младежките години е по-скоро потвърждение, отколкото опровергаване на този извод. В първата сцена те допринасят за представата на всички, че тяхното съпружество е почти идеално, още повече, че то, наред с всичко останало, бива съпоставено и с друго — от почти кошмарен тип. По един спокоен начин те изразяват доволството си, смятайкиI, че чудесно са уредили живота си. Шаблонни решения и сладникави любезности жужат в ушите ни. Докато Петер и Катарина изглеждат като достойни за съжаление безумци, Юхан и Мариане са се устроили превъзходно в този техен свят, най-добър от всички възможни. В края на сцена първа обаче ги сполетява неголяма беда, която ги изправя пред избор. Отваря се рана, на пръв поглед безобидна, лекуват я и тя зараства, но под белега е започнала инфекция. Поне според замисъла ми. Ала ако някой друг реши, че е иначе, нека го приеме според собственото си виждане. СЦЕНА ВТОРА. Всичко продължава да бъде идеално, почти великолепно. Дребни неприятности, които се уреждат в шеговито разбирателство. Тук представяме професиите и работната среда на двамата герои. Смътен страх се загнездва у Мариане.