Larousse: История на света - том 1 - 5

• преводач: Милен Атанасов, Златко Стайков
• художник: Борис Драголов
• издание: 2007
• издателство: ICON
• език: български
• корици: твърди
• страници: 2016
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9548517396
• ISBN: 9789548517393

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, История. Историография

Том 1: Издателска къща ICON представя на българския читател поредицата "Histoire universelle" на известното издателство Larousse. Българския издател ще покаже поредицата в повече томове, тъй като ще се направят допълнения от специалисти в отделните хронологически периоди за историята на българските земи и българите, които в общата поредица са отразени твърде оскъдно. Стегнатият език, внимателния подбор на фактите и хронолого-тематичната последователност на изложението улесняват ползването на поредицата, а с направените добавки от историята на българските земи и българите, читателят ще добие впечатление за нашата история в контекста на общочовешката история, което се среща много рядко и в ограничен диапазон в популярната и специализираната литература. Настоящето издание ще удовлетвори една насъща потребност от съпоставително познание тъкмо във времето, когато България стана интегрална част от един по-голям, древен и с висока култура свят. Том 2: По времето, когато обществената организация, наследена от края на неолита, предизвиква зараждане на градове и държави и писмени паметници разкриват имена и съдби на предводители, техническият прогрес се оказва по-малко важен от разграничаването на регионалните култури. Тъй като най-добре познатите от тях се намират в Ориента, ние ще се ръководим от традиционния план, основаващ се върху историята на този район: зараждане и подем на града и държавата (ок. 4000-2000 г. пр. Хр.); колонизации и агресивни миграции (ок. 2000-1200 г. пр. Хр.); "универсалната" империя и независимият град (ок. 1200-550 г. пр. Хр.). В този том ние оставаме верни на традиционните схващания, които описват в дадена епоха развитието на някоя голяма държава или на политически разпокъсана културна среда, а също и международните отношения (войни, дипломация, търговия, взаимни влияния между цивилизации). Не сме се опитвали да следваме тънкото разграничаване, което специалистите правят между култура и цивилизация, и най-безцеремонно използвахме едната или другата дума с единствената цел да намалим повтарянето на абстрактни термини. Том 3: От VI до III в. пр. Хр. от Атлантическия океан до Хималаите гърците играят неизмеримо важна роля. Това определение не е прекалено силно, като се има предвид броя им и първоначално обитаваната от тях територия. Не всичко, разбира се, е продиктувано единствено от елинизма. Учението на Конфуций или на китайските мъдреци и разпространението на будизма в Югоизточна Азия са феномени със сериозно влияние. Но колкото и големи да са били последиците от тях, те не са могли да се проявят цялостно за разглеждания от нас период от 300 години. За същото време, обаче, елинизмът успява да се формира, да се развие до голяма степен и да увековечи имената на Пизистрат и Темистокъл, Тукидид, Сократ, Праксител, Демостен и Аристотел и да остави след себе си Акропола, трудът на Платон и постиженията на Александрия. Гърците полагат духовните, културни и политически основи на една „класическа" цивилизация, чиито наследници сме и ние. С възприемането на Гърция като своеобразен център се наблюдава правилно подреждане на историческите перспективи. Това е най-добрата гледна точка за възприемане на нещата от онези времена. Хоризонтът на Херодот, считан за „баща на историята" е възможно най-широк през неговата епоха. Излишно е да споменаваме, че ще насочим поглед и към земи, за които той дори не е подозирал. Но, подобно на Херодот, отправната ни точка отново ще са прозрачните води по крайбрежието на Егейско море. Класическа Гърция със своите градове е водещия мотив на настоящия труд. Том 4: В началото на III в. пр. Хр. империята на Александър е разпокъсана между неговите наследници. Появяват се нови държави, започва нов период, наричан елинистичен, приключил с хегемонията на Рим в източната част на Средиземноморието. Докато елинистичният Изток остава разпокъсан между антагонистичните монархии, в западното Средиземноморие доминират две държави: Картаген в Африка и Рим в Италия. След изтощителни войни, Сципион печели битката при Зама (202) и Картаген вече е неспособен да се съпротивлява. II в. пр. Хр е неоспорим връх на републиканския олигархичен Рим на nobilitas, но обществото е разтърсено от всеобхватна криза, която реформаторските усилия на Гракхите напразно се опитват да решат. Рим продължава със завоеванията през I в. пр. Хр и удвоява териториите си. Една дума свързва I в. пр. Хр. с I в. сл. Хр. - императорът. За това е виновен един търпелив и хитър човек, синът на божествения Цезар - Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), наложил в крайна сметка „всеобщ и дълготраен мир". В отделни глави са разгледани „варварските" разновидности на класическия свят през периода: залезът на тракийските царства; размирният свят на келтите; варварската Европа на Север и на Изток. Паралелно са изследвани контрастите на африканския континент - варварският Близък изток и Далечния Изток. Америка отсъства от този том, посветен на Евразия и Африка, тоест на двата свята, връзките между които са постоянни и тесни. Том 5: „Светът е станал един голям град!". Този ликуващ възглас на Елий Лристид, възхваляващ Рим, предизвиква усмивка днес, защото той бърка понятието „римски свят" с целия свят. Император Константин II през ІV в. се обявява за „господар на всички земи под слънцето". По същото време иранците са убедени, че страната им е център на света, а царете им се смятат за наследници на Александър. В Индия императорите Кушана и Гупта също се обявяват за господари на целия свят. В Китай императорът се нарича „син на Небето"... През ІІ век всяка от четирите империи се опитва да наложи своето господство над останалия свят. През Ш век те навлизат в период на криза. Върховенството в световен мащаб им се изплъзва и преминава в ръцете на варварите. След като се приспособяват, империите отново възстановяват своето Dominum Mundi(световно господство) през IV век по примера на Иран, но това е временно, а варварите съвсем не са сломени. С други думи, историята на големите империи през последните три века от Античността (от 96 до 395 г.) преминава през етапите на апогей, криза и стабилизиране.