Кръстоносният поход към Варна 1443 - 1445

• преводач: Трифон Трифонов
• издание: 2015
• издателство: Издателство МС
• език: български
• корици: меки
• страници: 192
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789548493789

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, История. Историография

Кръстоносното дело и кръстоносните походи За да разберем обстоятелствата, довели до кръстоносния поход към Варна, е полезно да разграничим кръстоносната идея като идеология и кръстоносните походи като отделно взети събития. Кръстоносната идея, като продължително противопоставяне на враговете на християнския свят, се формира в Западна Европа във вековете след Първия кръстоносен поход и превземането на Ерусалим през 1099 г. Кръстоносният доход, в рамките на кръстоносния идеал, трябва да бъде определен като военна кампания, водена срещу враговете на Западната църква и провеждана номинално най-малко тод покровителството на папата. Въпросните врагове биха могли да бъдат мюсюлмани, eретици, схизматици или езичници, но Ислямът бил архитип на враг, който играел централна роля във формирането и подхранването на кръстоносния идеал. Още повече, представата за „освобождаването” на Ерусалим, след като мюсюлманите си го отвоюват през 1244 г., остава една вдъхновяваща химера сред целия Западен християнски свят. Въпреш че тя твърдо се закрепила и станала начин на мислене на Западното хрисгиянство след Първия кръстоносен поход, кръстоносната идея все още изисква специални стечения на обстоятелствата, за да се превърне от идеология в едно активно начннание. Най-същественото от кръстоносните походи на първо място е, че те обслужват светските интереси на участниците в тях. От тази гледна точка кръстоносният поход към Варна бил просто един епизод от серията конфликти, които възникнат вследствие на османската експанзия на Балканския полуостров преди 1443 г. и продължават дълго след това. Още повече кръстоносните походи от 1443 - 1444 г. не са просто войни между християни и мюсюлмани: мюсюлманинът Караибрахим от Караман споделя антиосманските интереси на Византия и Унгария и е в съюз с кръстоносците. От друга страна християните генуезци са съюзници на османците, докато християнският херцог на Атина търси османската протекция срещу също толкова християнския деспот на Мистра - Константин Драгаш, който е яростен адвокат на кръстоносната идея.