Класическото изкуство. Стилови изследвания

• преводач: Лиляна Терзийска, Борис Мисирков
• издание: 1995
• издателство: Анубис
• език: български
• корици: твърди
• страници: 322
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9544260684

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Изкуства

ДЕРЖАВИН - ПУШКИН - ТЮТЧЕВ И РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ Трима руски поети, велики поети, са били близо до извора на руската власт. Всеки от тях по своему е искал чрез поезията си да служи и да съдейства на тази власт. Всеки по своему е изразил в поезията си своето отношение към нея и към руската държавност изобщо. Свързани помежду си чрез хронологична и историко-литературна приемственост, от спомената гледна точка те заедно образуват едно историческо явление. Но всяко историческо явление не е еднородно нещо, а процес, който преминава през отделни стадии. Стадиите тук съответстват на трите поетически индивидуалности. А индивидуалността на поета - според определението - е неделима. Не е възможно да разберем явлението, което избрахме за предмет на изследването, без да бъдат всестранно изяснени взаимоотношенията между трите посочени творчески индивидуалности. Доколкото ми е известно, това почти никак не е било правено досега за Пушкин и Державин. Този факт оправдава първите глави от предлагания труд, които имат предназначението да доведат читателя до главната тема. І. По своето историческо възпитание Пушкин и Державин принадлежат към две различни школи. “Втори” език на Державин е немският, слабо познат на Пушкин, който е възпитан с френски. Учители на Державин са немските одописци от бароковата школа, а учители на Пушкин преди Байрон - Волтер и Парни. Един от най-новите изследователи, Л.Пумпински, в статията “Поезията на Ф.И.Тютчев”* си задава въпроса "защо Пушкин не е възприел наследството на великолепния колористичен барок на Державиновата школа”, а също и другото й наследство "акустицизма”, т.е. "трактовката на звукови теми” - и не намира отговор.