Изтокът

• преводач: Милена Милева
• издание: първо, 2022
• издателство: Парадокс
• език: български
• корици: меки
• страници: 273
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 9789545333822

категории: Художествена литература, Преводна литература, Романи. Повести. Новели

„Изтокът“ е поредната красива и странстваща книга на Анджей Сташук, която заслужено му спечелва Литературната награда на град Варшава и поредната номинация за „НИКЕ“ за 2015 г. Романът е не просто хроника на едно пътешествие през Русия, Монголия и Китай. Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман „По пътя“ е любимата му книга. И както „По пътя към Бабадаг“ (за който реално получава „НИКЕ“, 2005 г.), той побира и личните впечатления, (авто)рефлексии и размишления на автора за състоянието на модерния свят и народите, чиято идентичност е претопена от могъщи исторически сили, водещи началото си от Далечния изток. Подобно на Кенет Уайт в „Синият път“, Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин. Къде е Изтокът, къде започва и къде свършва той? Може ли да се каже, че днес, когато Полша вече е част от ЕС, а Русия и Китай на практика са капиталистически държави, асимилирани от глобализацията като останалата част от света, Изтокът не съществува? Сташук си задава този въпрос, пътувайки с Транссибирския експрес, някъде между Улан Уде и Чита, но той със същата сила важи и за варшавския район „Грохов“, за Подласките села или за някой китайски метропол – за всички, белязани от комунистическия проект за световна трансформация.