Иван Фунев

• преводач: Герда Минкова, Василий Протопопов
• художник: Кънчо Кънев
• издание: Първо издание, 1974
• издателство: Български художник
• език: български
• корици: твърди
• страници: 174

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Изкуства

Кога точно и къде се бях запознала с Иван Фунев вече не помня. Зная само, че това се беше случило в началото на 30-те години, когато самата аз като студентка бях наскоро прекрачила прага на Художествената академия. В най-ранните ми спомени при това се Откроява не личността на самия художник, а някои от неговите първи художествени произведения. Най-силно впечатление съм запазила По това време от статуята „Хамалин“ – една от работите, с които Иван Фунев завърши Художествената академия през 1930 година. Изложена в дългия коридор на северното здание на академията, скулптурната фигура ме отблъскваше с грозотата си и същевременно ме привличаше. Привличаше ме неотразимо, сама неразбирах тогава защо. Впечатлението ми от нея се покриваше естествено с тогавашната ми непълна и неясна представа какво е изкуство и художествено произведение. Бургаското пристанище беше любимото ми място за разходки. Като дете силно впечатление ми правеше непосилНият труд на пристанищните хамали. Тези сцени по-късно станаха не случайно главната тема и на моето ранно творчество. „Хамалинът“ на Иван Фунев е едра фигура на мъж с огрубяло от тежък труд тяло, с огромни ръце и боси нозе, хлътнали гърди и превита снага, голяма глава и лице, загрозено от недояждане и непосилно физическо напрежение. Във Фуневия хамалин аз откривах и нещо ново, което само смътно дотогава съзнавах. За първи път ми се разкриваше чрез художествено произведение социалната страна на живота на представителите на тази толкова тежка професия. И това нещо именно ми направи неотразимо впечатление, накара ме дълго да мисля за тая категория хора — представители на работническата класа. Съзерцавах тромавата, несъразмерно пропорционирана фигура на хамалина, неговото отрудено лице на човек, превърнат в товарно животно, и в душата ми се наслояваше чувство на гняв към онези, чиято жертва беше изваял скулпторът. „Хамалинът“ на Иван Фунев е едно от онези първи социални художествени произведения, чрез които аз самата разкривах за себе си неотразимата идейно-емоционална сила и внушение на изкуството. Тогава този процес в мен се извършваше в голяма степен още неосъзнато, повече по един емоционален път, отколкото на рационална основа. По-късно, когато натрупах известен житейски и художествен опит, впечатленията от това време се избистриха в съзнанието ми и получиха днешната оценка. Но свежестта на ранните възприятия не се повтори.