Един спомен от детинство на Леонардо

• преводач: Никола Георгиев
• художник: Кремена Филчева
• издание: 1991
• издателство: Български художник
• език: български
• корици: меки
• страници: 64
• ISBN: 954406009Х

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Философия. Психология

Когато психиатричната наука, задоволяваща се обикновено със слабоват човешки материал, се заеме с някой от големите представители на човешкия род, тя не се ръководи от подбудите, които тъй често й се приписват от лаиците. Тя не се стреми "да очерни сияйното и да смъкне възвишеното в прахта"; за нея не е никакво удовлетворение да намали дистанцията между въпросното съвършенство и непълноценността на обичайните й обекти. Тя просто не може да не разглежда като достойно за изучаване всичко, което се разкрива у големите образци, и смята, че никой не е толкова велик, щото да е срам за него да се подчини на законите, които управляват с еднаква строгост нормалните и болестните прояви. На Леонардо да Винчи (1452-1519) са се възхищавали още неговите съвременници като на един от най-великите мъже на италианския ренесанс, но и на тях той е изглеждал също тъй загадъчен, както днес на нас. Всестранен гений, чиито очертания можем само смътно да доловим - но не и да го проумеем, той е упражнил всеобхватно влияние върху своето време като живописец; едва на нас обаче бе дадено да оценим величието на естествоизпитателя (и техника), който се е съчетавал у него с художника. Макар да е оставил шедьоври на живописта, докато научните му открития са останали непубликувани и неоползотворени, все пак в неговото развитие изследователят не е давал никога пълна свобода на художника, често пъти тежко му е навреждал и накрая може би го е задушил. Според Вазари в последния си земен час той отправил към себе си упрека, че е оскърбил Бога и хората, като не е изпълнил дълга си в своето изкуство“. И ако този разказ на Вазари е лишен както от външно, така и особено от вътрешно правдоподобие, а по-скоро принадлежи към легендата, започнала да обгръща загадъчния майстор още приживе, то все пак той има неоспорима стойност като свидетелство за мнението на тогавашните хора и тогавашните времена.