Дъщерята на скулптора

• преводач: Анелия Петрунова
• художник: Люба Халева
• издание: първо, 2015
• издателство: "Жанет 45"
• език: български
• корици: меки
• страници: 115
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 9786191861644

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Преводна литература, Разкази. Есета. Пътеписи

"Дъщерята на скулптора" (1968) е портрет на едно приказно детство сред природата, изкуството и фантазията. Финландската писателка Туве Янсон разказва в 19 ярки фрагмента най-нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентрич-ното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими приятели; за опасностите, които дебнат в плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни и подмолни врани; за детето, което се опитва да ядоса Бог с надеждата той да му се яви. С предговор за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве. Книга на премеждията, в която снегът е като “сиви длани със стотици пръсти”, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша... Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително. The Guardian Дъщерята на скулптора описва – в стегната проза с привкус на съновидение – не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството – същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете. Financial Times Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но Дъщерята на скулптора се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век. The Boston Globe През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: “Не ми се играе, работи ми се.” С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни... Книгата ѝ Дъщерята на скулптора – интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична – е повратната точка в нейното творчество.