Черните флагове

• преводач: Жана Тотева
• художник: Румен Хараламбиев
• издание: първо, 2016
• издателство: "Изток - Запад"
• език: български
• корици: меки
• страници: 402
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 6191528817
• ISBN: 9786191528813

категории: Нехудожествена литература, Преводна литература, Общество. Политика. Социология, История. Историография

В „Черните флагове“ Джоби Уорик прави много обстоен и обективен анализ на създаването и развитието на ИДИЛ, концентрирайки се върху историята на нейния „баща“ – Абу Мусаб аз Заркауи, – който през 1992 г. е осъден за конспиративна дейност в Йордания и влиза в затвора, където намира духовен наставник в лицето на Абу Мохамед ал Макдиси, един от идеолозите на „Ал Кайда“. След освобождаването си по силата на обща амнистия през 1999 г. отива в Пакистан и след множество перипетии се изнася в Ирак. И именно там си проличават истинските лидерски и организационни умения на Заркауи. За кратко време организацията му, която приема името „Ал Кайда в Ирак“, се разраства и се активизира извънредно много – с множество самоубийствени атентати, нагнетяване на етническото и сектантското напрежение в страната, излъчване на записи на обезглавявания на заложници, докато накрая дори Осама бин Ладен се отрича от него. Няколко години след въздушния удар през 2006 г., при който Заркауи е убит, лидерският пост е поет от Абу Бакар ал Багдади, професор по ислямско право, и организацията се преименува в „Ислямска държава в Ирак“, а после в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. От последните глави ще разберете защо ИДИЛ така бързо се разраства до такива неимоверни размери и защо привлича толкова много доброволци на фона на рушащата се политическа и икономическа ситуация в Ирак и в Сирия. Прави впечатление, че Уорик много обективно разглежда инвазията на САЩ в Ирак и негативните последици от нея, както и опитите на някои американски служители да влияят дори на ЦРУ, за да предоставят мотиви и оправдания за техните действия. Понякога ще се налага да поспирате, за да преглъщате и да си поемате дъх, но определено си струва да прочетете книгата до последната страница. Джоби Уорик наистина си е заслужил Пулицъра!