Праисторически находки и изследвания

• илюстратор: Христо Миланов
• издание: 1993
• издателство: Издателство на БАН
• език: български
• корици: меки
• страници: 174

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Праисторическата наука дължи признание на професор Георги И. Георгиев за изграждането и актуализирането на Карановската хронологическа система, която стана репер за праисторията на Югоизточна Европа. Под негово ръководство бяха направени цялостни спасителни разкопки на три селищни могили - Азмашка, Казанлък и Чавдар. Г. И. Георгиев за първи път постави праисторическите проучвания в България на сравнима основа и успя да популяризира широко извън границите на страната както своите, така и резултатите на други български праисторици. Научните изследвания на Г. И. Георгиев са посветени преди всичко на относителната хронология и периодизация на праисторическата материална култура в Тракия, българските земи и на Балканите. Състоянието на праисторическата наука през 50-те и 60-те години изискваше наложително започването именно с такива проучвания. Затова, и поради многобройните си научно-организационни задължения, основните разкопани от него обекти останаха без окончателна публикация. Това ни подтикна да съставим настоящия сборник със статии, в които главно се публикуват нови материали и наблюдения от праисторически проучвания в българските земи. Сборникът е подготвен от ученици и колеги на проф. Георгиев, които си спомнят с уважение и благодарност безотказното му желание да споделя обширните си познания и богатия си практически опит. Ст. Иванова и Н. Сираков публикуват средно- и къснопалеолитни кремъчни артефакти, събрани от Й. Шопов в района на язовир Широка поляна, в околностите на Доспат (Западните Родопи). Къснопалеолитните материали са малобройни, но среднопалеолитните позволяват на авторите да включат Западните Родопи в обхвата на т. нар. източнобалкански мустериен с листовидни върхове. На критериите за сравняването на тези върхове и съответно за обособяването на посочената среднопалеолитна културна зона е посветена статията на С. Сиракова.сло Н. Я. Мерперт разглежда съвременното състояние на два важни проблема, които са били предмет на изследване и от проф. Г. И. Георгиев - авторът търси нови аргументи за автономна неолитизация на Балканите и потвърждава предложената за първи път от Г. И. Георгиев синхронизация на Троя І с Караново VII. В статията на В. Николов се публикуват всички по-важни фрагменти от раннонеолитни керамични съдове с полихромна (бихромна) рисувана орнаментация от българските земи. Прави се изводът, че полихромната орнаментална украса, изпълнена с тъмна и бяла боя, възниква в контактната зона между двата мощни раннонеолитни цветови (явно и идеологически) принципа на култура Караново 1 и Старчево (класически етап). М. Лихардус-Итен прави анализ на комплексите рисувана керамика от някои проучвани раннонеолитни селища по долината на Средна Струма и предлага съображенията си относно възможността за съществуването на Струмския път през ранния неолит.